Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2011 00:13 - Каменният обелиск край с. Лесичери, Великотърновско
Автор: fenor Категория: История   
Прочетен: 12882 Коментари: 6 Гласове:
11

Последна промяна: 22.06.2011 07:22


Един фрагмент от историята на българските земи в древността   В околностите на средновековната българска столица Велико Търново има много забележителности, но една от тях е особенно загадъчна. Това е каменния обелиск при с. Лесичери.  Като подминем с. Балван по пътя за В. Търново, след около 2-3 км следва друго отклонение в ляво, което води за с. Мусина.  Пътят върви през леко хълмистата равнина, някъде обработена, другаде обрасла с бурени, каквато е картината почти навсякъде по България в наше време. Всъщност се движим по трасето на един от древните пътища към Никополис ад Иструм, най-големият град в някогашната римската провинция Долна Мизия. Останките му са на петнадесетина километра на север в землището на с. Никюп.  На 5-6 километра след Мусина, при едно леко спускане, погледът ни в дясно се спира на самотно стърчащ в полето стълб, на около 250 м в страни от пътя. Това е каменен обелиск, сглобен от петнадесетина добре оформени масивни каменни блока, положени един върху друг и образуващи строен и изящен стълб, разсичащ небето на хоризонта. На стотина метра встрани от него се издига една могила, обрасла плътно с храсти и дървета  и тя е единственият му другар в пустото поле. Първото кратко описание на паметника и околностите му дължим на П.Р.Славейков. Съобщението му събужда интереса на руски и австрийски историци и предизвиква първите научни интерпретации. През 1871г паметника е изследван от австрийският пътешественик Феликс Каниц, който му отделя 2-3 страници във втори том на пътеписа си „Дунавска България и Балканът”. Каниц оглежда внимателно района на паметника, открива и описва останките  на втори, разрушен стълб, на който камъните лежели на земята, а малко по настрана намира в земята фагменти от мраморни релефи и части от голяма монументална сграда. Според неговото изследване българите от околните села наричат паметника „Стълбо”, а турците „Дикилиташ” . Пътешественика прави графична рисунка на паметника и така ни оставя първото нагледно свидетелство за състоянието му. Каниц го отдава правилно на римския строителен стил, но приема погрешно, че е част от акведукт.  image
  (Графиката на Каниц.)
Тридесетина години по късно мястото попада в полезрението на неуморимите изследователи на български старини, братята Шкорпил. Те правят щателен оглед и измервания на обелиска и оставят може би първата снимка.  Видяното на място и познанията за римският монументален стил им дават възможност да отнесат паметника към времето на римското владичество по днешните български земи. Хипотетично те го определят като част от триумфална колонада в чест на победата на император Траян над даките.
image

(Снимката на братя Шкорпил.)
Според описанието, което са ни оставили Шкорпиловците, освен „Стълбо” и „Дикилиташ”, околното население наричало паметника и „Марков камък” , като разказвало за него една легенда: „Двама юнаци, от които единият Дели Марко, се били влюбили в една мома, която живеела в стария град( Nicopolis). Момата обичала повече другия юнак. Като не могла обаче да откаже явно на Марко, предложила двамата да се състезават в строителство и който пръв свърши отредената му  работата, на него ще стане жена. Марко имал да построи двата стълба, а втория юнак – водопроводът за града, тръгващ от с. Мусина и една воденица. Почнали работа двамата юнаци, но Марко се оказал по чевръст, одялал камъните и започнал да ги качва един върху друг, като ги връзвал с един косъм изскубнат от главата му и ги издърпвал нагоре като с въже. Вторият юнак имал да извърши още много работа. Момата разбрала че любимецът и няма да сполучи и прибягнала към измама. Отишла при Марко и му казала: -Виждам, че вече си победил, защото имаш още малко нещо да свършиш, а на притивника ти му остава още много работа. Ела при мен та си почини. Умореният Марко полегнал в скута и, и заспал. В това време противникът му довършил работата си и когато пуснал водата през водопровода във воденицата тя тръгнала и от звука на кречеталото и Марко се събудил. Като видял че е измамен и победен в яда си той събул ботуша си, заметнал го силн, ударил и съборил единият стълб. Хвърленият ботуш отскочил и паднал чак във Влашко.”        Любопитното е, че тази легенда свързва паметника  с Никополис ад Иструм и показва, че народната памет има макар и бегла, но вярна представа за историята на земята ни. Щателно проучване на терена около стълба провежда през 90-те години археолога от Търновския музей Иван Църов, днес директор на музея. Като изследват в дълбочина монументалната сграда за която говорят още Ф. Каниц и братя Шкорпил, археолозите намират множество късове художествено обработен мрамор, изображение на Тракийкият конник и други останки от богатата украса на сградата. Като сглобява и разчита фрагменти от посветителен надпис намерен на терена археологът стига до извода, че сградата и двата стълба представляват мемориален комплекс –семеен мавзолей на римският аристократ Квинт Юлии. "Квинт Юлий, булевт и жрец на Рим,който приживе и със здрав разум издигна в чест на себе си, баща си и майка си." – гласи част от надписа. Титуляра на надписа живял през ІІ век от н.е. е бил върховен жрец на официалната римска религия в близкият град Никополис ад Иструм и там са лежали останките на него и семейството му. Д-р Църов смята, че мавзолея постепенно се е превърнал в хероон, място за поклонение на боговете с които починалите видни личности са се сляли.image Днес посред бурени и храсти сред нивите стърчи самотен един странен мраморен обелиск. Приветстват го само житните класове накланяни от вятъра. Други народи биха го превърнали в забележителна туристическа атракция, част от хилядолетната история  на средновековната ни столица Търново. Заслужава си заради невероятната упоритост на обелиска да устоява на стихиите почти 2000 години, заради надеждите на възрожденците, които първи го откриха за науката, заради средствата и усилията хвърлени от археолозите да го проучат успешно, и заради още много други неща свързани със земята и хората в околността.




Гласувай:
11



1. sparotok - !
27.06.2011 17:25
Интересен постинг, даже не бях и чувал за този археологически паметник, а той безспорно е от голяма важност за историята ни.

Поздрави!
цитирай
2. vahisht - Други народи биха .....
27.09.2011 17:22
Да така е за жалост, и колко още старини чезнат в забрава....
"Други народи биха го превърнали в забележителна туристическа атракция, част от хилядолетната история на средновековната ни столица Търново. Заслужава си заради невероятната упоритост на обелиска да устоява на стихиите почти 2000 години, заради надеждите на възрожденците, които първи го откриха за науката, заради средствата и усилията хвърлени от археолозите да го проучат успешно, и заради още много други неща свързани със земята и хората в околността. "
Много добре поднесен историчеси материал.Чест прави на автора и личната позиция относно нашето историческо наследство, оставено на произвола на съдбата и безхаберието .....
Поздрави!!!
цитирай
3. apollon - Обелискът плаче за реставриране - в ...
26.01.2012 17:52
Обелискът плаче за реставриране - в България няма нито една фондация за консервиране на римското наследство в страната ни - доказателство за изключително ниската историческа култура на обществото и населението, което доскоро живя с последиците на едно подменено и фалшифицирано историческо минало.
цитирай
4. fenor - Мога да добавя, че трябва да полагаме...
31.01.2012 10:59
...нужните грижи за паметниците на културата от всички времена и периоди и да не ги противопоставяме в съзнанието си. Разбира се един народ винаги си има приоритети и може да изразява себе си чрез определени културни ценности и феномени, но той трябва да полага грижи за всяка част от историята на земята, която обитава. Тя(историята на земята ни) може и трябва да бъде визитната картичка на България и освен средство за възпитание на поколенията да се превърне в допълнително средство за просперитет на държавата и обществото ни. Създаването на фондация за опазване и консервиране на историческото наследство на българските земи е добра идея, която заслужава добре обоснована стратегия и широко подкрепа. Желая успешна година и благодаря за вниманието. :)
цитирай
5. shtaparov - За радост е оцелял до наши дни за да ...
21.10.2012 11:41
За радост е оцелял до наши дни за да покаже,че Българите никога не са били грабители и разрушители,за каквито ги представяха доскоро верните служители
на "партията"!
цитирай
6. fenor - И сега се срещат за жалост...
21.10.2012 22:05
shtaparov написа:
За радост е оцелял до наши дни за да покаже,че Българите никога не са били грабители и разрушители,за каквито ги представяха доскоро верните служители
на "партията"!

...тези верни служители на групови интериси опитващи се да ни промиват мозъците. Не преди много време един такъв "историк" на въпрос от слушател на една лекция "Има ли останали сред нас гени на древното балканско население", отговори че няма , защото българите са унищожили всичкото предишно население, когато са дошли тук. Човек остава без дъх от такива "съобщения" неподкрепени от никакво свидетелство в историята, но свободно артикулирани от такива "специалисти", с които са пълни медиите ни.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenor
Категория: Технологии
Прочетен: 454054
Постинги: 45
Коментари: 269
Гласове: 5879
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031