Преди няколко дни ви показах моята планина заметната в снежни воали. Обичам я винаги, но най-обичам да я обхождам когато е слънчева и топла. А сега непрекъснато вали. Затова тръгнах към равнината, където пролетта е в стихията си. Ще ви предложа няколко снимки по един маршрут из средното течение на р. Осъм.  За изпроводяк, от изхода на град Троян, ето още една снимка към 
планината.
.
Това е поглед към вр. Равни дял, а в ляво е Юмрука, прибулен в облаци.

Тръгваме на север.
На 25 км. след гр. Ловеч, по пътя към гр. Левски, вдясно има отклонение за с. Деветаки.  Хванете по него, преминете моста над р. Осъм и се заизкачвайте по лъкатушещия път нагоре по склона. След втория завой в ляво ще видите указателна табелка "Към пещерата". Ако спрете колата на отбивката тук и заслизате по пътечката надолу ще ви посрещнат ниски габрови храсти, екзотични треви и цветя обсипали варовиковият скален склон.


Най-напред ще ви очарова едно бяло цвете сред мъха по скалите. Не е ли чудесна тая снежна звезда? Има нещо от чара на "митичният" Еделвайс в нея. И е в неизброимо количество сред зеленината.

По-надолу ще срещнете едно дребно розово цвете.


Нататък ще видите един син хурковиден ендемит.

 . 
Ръснал е сред белите звезди, сякяш е умаленият жезъл на бог Дионис, тирсът.


След повин километър приятно ходене надолу по склона ще стигнете до входа на една грандиозна пещера, 

Деветашката пещера.

Една от забележителните пещери в България, и за щастие вече достъпна за посещения.
Пещерата е известна на местното население от незапомнени времена, но за науката е открита през 1921г. Проведените тук през тридесетте години проучвания, дават изключително интересни материали от късния палеолит и неолита на човешката история(10000-6000 пр.Хр.) През по късните времена изглежда е била култово място за месните тракийски племена. 
Към 50-те години на ХХ век пещерата е превърната в секретен обект, в който са съхранявани големи количества петролни продукти и храни на военният резерв на армията.
След 1990г пещерата е освободена от това предназначение, до към средата на 90-те години е почистена от останките от военните съоръжения и през 1996г. е обявена за природна забележителност.  В следващите години постепенно са отстранени следите от модерната човешка дейност и е оставена да си възвърне нормалния природен вид. Разбира се следите от строителство все още личат тук и там но днес вече е придобила поне отчасти нормален природен вид и е достъпна за посещения.
Пещерата представлява обширна(над 100м на места) светла галерия дълга над 350 м и висока на места до 60м. Тя е почти изцяло светла заради седемте отвора в тавана по протежение на галерията. Страничният и клон започващ от "Олтара" е дълъг около 2,5 км и е достъпен само за добре екипирани спелеолози.
Ето част от това което може да се види без специална екипировка: 
Вече сме вътре в пещерата макар и да не личи на пръв поглед. В ляво е речицата която изтича от вътрешността и се влива в близкия Осъм.


Изглед отвътре към входа. 
Над нас е отвор, по-напред друг, в дъното е входа, а в ляво се забелязва караулката, станка от военните години.


Слънцето наднича през един отвор в тавана, а растителността е преляла вътре в в пещерата.


Това е рекичката вътре в пещерата. Не ви се вярва? Който не вярва нека отиде да види със собствените си очи. Няма да съжалява!


Е, това е "Олтаря". Впечатляващ е нали? Сякаш някой е резбовал скалата около отвора. Нататък вече е тъмно и тайнствено като в истинско култово място.  
Толкова за сега. В следващия епизод ще ви покажа един водопад!

Пещерата изглежда много интересна...

...Най-напред спрях очарована пред едно бяло цвете, носещо в себе си нежна магичност...
...А дребното розово цветенце ме заплени с изящността си...
...Потопих се в синята безбрежност...сред белите звезди...
...И омагьосана спрях пред Пещерата...За да доловя шепота на реката вътре...За да се възхитя на слънчевите водопади...И почтително да се поклоня пред "Олтаря"...
...Покорена от тайнствеността...
...Благодаря ти!...

"Що се отнася до т.нар. “Най-голямо човешко поселение, /присъствие/ в пещера” у нас в България , учените са регистрирали такова именно в “Деветашката пещера”. Следите от човешка дейност, открити по ловешките земи се датират от находки, доказващи епохите. Красноречиви артефакти говорят и за времето и на каменно-медната епоха (енеолита) - V хил. пр.Хр. когато хората заселили почти цялата площ на Деветашката пещера.”
Местните жители от години са я наричали още “Маарата” или “Окната”. Тя продължава да бъде една от най-големите в Европа като през 1996 г. е била обявена за природна забележителност с изключително значение и Защитен обект. В нея многократно са били откривани голям брой керамични съдове, каменни и костени оръдия, медни шила, медна кукичка за въдица и други дребни находки от камък, кост и глина. От извършения от нас кратък преглед на праисторическите проучвания и находки стана
ясно, че архивирането на тези е започнало значително по-късно по отношение на другите райони от страната, но за един сравнително кратък период от време са били събрани и описани много прецизно значително количество материали, часто от които се съхраняват в архивите на Ловешкия музей. Но те, категорично смея да отбележасъвсем не запълват т.н. “бели петна” в археологическата карта на страната. Най-добре проучено до днес остава селището в “Деветашката пещера”. Палеолитните проучвания за пещерите в района на Ловеч и по терасите на реката също мога да твърдя - имат своя дълга предистория. Преди Втората световна война са били правени единствено случайни изследвания. Считало се е, че второто по големина палеолитно находище от средния палеолит, /мустиерската епоха/ е намерено в “Деветашката пещера”. При разкопки в лявата й галерия били открити мустиерски типове полусферични стъргалки, ножове и ножовидни остриета от восъчен кремък, изготвени на самото място в пещерата. Останки от епохата на късния палеолит били открити и в дясната галерия, около входа. Първите обитатели - изработвали своите оръдия от каменни отломки, чиито краища изостряли чрез очукване. След тях, през късния палеолит (45 000 - 13 000 г.пр. Хр.), се заселили представители на нов вид човек - хомо сапиенс фосилис, (разумен изкопаем човек). Появявили се и първите оръдия изработени от кост.
“Деветашката пещера” е била населявана също и през бронзовата и през желязната епохи.Днес освен, че тя е продължава да бъде защитен природен феномен, е особено интересна с факта, че нейната невероятно по акустика и размери куполна зала, заемаща площ от 20 400 м2 с височина над 50 метра е удобна за изнасяне на концерти при положение, че бъдат поставени допълнителни приспособления”.
Освен това в пещерата са регистрирани осем скални входа, от които два тайни.
Според местна приказка, в “Деветашката пещера”, в древните времена са живели и великани. Затова и входът е с достойни за тях размери, а също и вътрешността. Сводът направо поразява с огромните си “двери”. Отвътре интериора на “Деветашката пещера” е разделен със скални мостове. Общата й дължина е 2 442 м, а площта - 20 400 м2. Височина в някои участъци надминава 70 м. Атракционна забележителност в пещерата продължават да бъдат повече от 400 уникални семейства прилепи, живеещи от незапомнени времена в галериите, в които са открити материали от времето на старокаменната епоха. Висока над 50 м. и над 40 широка, “Деветашката пещера” е единствена по рода си, с неповторимите подземни форми, езера, сводове и невероятни карстови образования. Тя ревниво пази в пазвите си културни пластове от най-малко осем епохи. "
Монтпрес on-line

за това пътуване:)) обичам да пътувам много, но отдавна не съм го правила.
Ася също показва понякога части от пътуванията си:))
Благодаря:))

Благодаря за обстойното и задълбочено допълнение. Надявам се все пак че снимките са ти доставили удоволствие, макар да допускам че си посещавала пещерата. Аз лично ,макар да знам отдавна цялата одисея на Деветашката пещера, и да са ме канили многократно приятели от Ловеч да ме заведат, я посещавам за пръв път, и съм щастлив че го направих. Драго ми беше че се отби!:)))

Радвам се че съм ти доставил удоволствие. Дойди отново за продължението. Ласкае ме мисълта, че то ще ти достави още повече радост. До скоро. :)))