И преди съм бил тук!

 

Като  парцаливи облаци

гонещи се сред синевата,

се носят спомени

за безгрижна пролет.

После ме грабва жарко лято,

и като ме води тук и там

сред прелестите на живота,

накрая ме оставя в сладкото, и щедро

лоно на есента.

А след време когато,

 плъзнат тежки мъгли

носени от студовея,

 и закапят бавно листа

оранжево натежали,

върху влажната ми

от спомени гръд,

ще сънувам кротка зима.

И под дълбок бял сняг

ще ме топли смътна надежда

за нова пролет.

 

В друго измерение,

 и друго време!

спокойствие ме обзема като го чета. Като някой, който се е завърнал от много далече:))
Много ми хареса. Поздрави!

...Или отива на познато и любимо място!
С пожелание за дълго "лято сред прелестите на живота", тук и сега!:)))

потопена в дълбокото...без светлина, но е завръщане, благодаря ти и с удоволствие се присъединявам към Иракли...

хубаво!Благотворно...

Ще се радвам да имам вашето внимание. Вярвам сами знаете че стихотворството е удоволствие, но и терзание понякога!

...да ме прегърне чувството, че съм била някъде тук...
Че съм преживяла тайнствата на сезоните...
...Някога...В друго време...
...Важното е, че я има Надеждата...за Пролет...:)
Благодаря ти за споделеното...Много хармонизиращо и приятно...

.... То е и една алюзия за неразривната връзка между човека и природата, между човешкия космос и природните цикли, една философия на отражението. Един апотеоз на вечният живот, частица от който е всеки от нас!

пожелавам сила която да помага в лошите моменти които не са вечни...пролетта винаги спи наблизо:))))

... за съзвучие на природния ритъм с човешкият жизнен ритъм съм имал предвид. Благодаря! Желая ти настроение! :)))