Навън вали.

Мъглива  късна есен е.

В тъга и самота,

душата ми унесено мълви:

- Къде си ти любов, къде си?

 

-Eла, без теб е мрачно тук

                             и дълга е нощта,

                                              с кошмари напоена.

Оловен къс небе

        прозира през пролука на пердето....

                                  оловна светлина струи.......

                                                 минава през сърцето!

 

хубав стих! Поздрави!

...едно от най-ценните човешки чувства. Който умее да изживява тъгата , когато е дошла при него, ще може да се радва истински на хубавите неща в живота. Благодаря!:)

стихът- песента на сърцето и душата... песента...вечния копнеж...тъжно, но е хубост,пречистващо е...!

и в тъгата трябва да сме красиви и да си останем човеци... благодаря ти, Фенор

Навън вали и боли...а сърцето поема всички удари...Прекрасен стих, поздравявам те! :)

Радвам се че се отбихте, благодаря за съзвучията в усещането за тъгата. Желая ви хубав и ползотворен ден!

...ти си точна, и съвършенна, но аз просто обичам контрастите! :)

Обожавам подобно съчетание...от стих и музика!
Страхотно е...освен това..стихът е просто прекрасен!

...винаги е приятно да получиш хубав отзив. Желая ти вдъхновение! :)

стихът ти 3нам вече наи3уст:)))))) и те3и думи би трябвало да ти кажат това 3а него,което а3 не мога!:)

...че ти харесва. До нови срещи в блога. :)))

Нека дойде любовта при теб! Това е моето коледно пожелание :)

...за доброто пожелание богиньо! Любовта е свято чувство... а тъгата ...състояние на духа!:)