Всеки които се интересува от археология знае, че използвайки сравнително точни методи на изследване, като ядрено магнитен резонанс, С14 и други, тази наука вече доказва, че началото на съвременната човешка цивилизация може да бъде отнесено към периода преди 10-12 хил години. Това е времето на чувствителното затопляне на земния климат след един продължителен ледников период. Първите наченки на цивилизацията, са земеделието, скотовъдството  и устройването на големи селищни общности. Много преди това обаче, още в ледниковия период човекът е обръщал продължителен поглед към небосклона и е наблюдавал и записвал процесите протичащи на дневното и нощното небе. Доказателство за това са множество скални рисунки на различни места в Европа и Азия, където са фиксирани лунните фази, слънчевите и някои звездни цикли. Така човекът е изграждал стъпка по стъпка своя представа за астрономичните цикли на небесните тела и е полагал основите на система за отмерване на цикличното време, тоест постепенно слага началата на това което днес наричаме календар.

Календарът, който се използва в повечето страни на съвременния свят, е слънчев, и се базира на тропичната година - средният интервал от време между две последователни преминавания на Слънцето през пролетната равноденствена точка при неговото видимо движение по небесната сфера. Всъщност ние знаем, че това видимо движение на Слънцето е илюзия, реално Земята се върти около него по своя орбита, като прави една обиколка за 365,25 денонощия приблизително.  Същевременно Земята се върти около своята ос като прави едно завъртане за 24 часа. Това предопределя видимия процес на  последователното редуване на светъл и тъмен период в едно денонощие. Други календари  като еврейският и някои арабски са базирани на лунните цикли. Лунният цикъл всъщност е завъртането на земния спътник, Луната, около Земята. Това движение е с продължителност 29.53 дни и дава идеята за месец – единица за време с приблизителна продължителност от 30 дни.  Името му на български - месец, както и английското month (от moon – луна) подсказва подобна връзка. Чрез единицата за време месец в слънчевите календари се постига относителна връзка на слънчевия календар с лунните фази.

В основата на днешният европейски календар стои един късен вариант на древният египетски календар, възприет от Цезар и внедрен в римската държава през І в пр. Хр.

  За древните египтяни годината започва с лятното слънцестоене и появата на звездата Сириус в лъчите на изгряващото Слънце. Това явление се нарича  хелиакичен изгрев и се получава когато дадена звезда изгрява с около 11⁰ преди изгрева на Слънцето в същия небесен меридиан. За по ярките звезди като Сириус хелиакичният изгрев е наблюдаем с просто око. Този астрономически феномен съвпадал с началото на разливите на Нил в Египет и тройното съвпадение било решаващо за избора на началото на Новата година.

 Египетският календар е първият исторически документиран слънчев календар и съдържа 365 дни. Той е разделен на 12 месеца, всеки от по 30 дни. Последните пет дни, до 365, били в края на годината и египтяните ги посветили на петте си главни божества(Ра, Озирис, Изида, Сет и Птах).

 Тъй като продължителността на слънчевия календар има малка разлика с продължителността на тропичната година, в течение на вековете новата година се измества. По тази причина по-късно в календара е направена промяна, като е въведена високосната година(с 366 дни) след всеки три нормални години.

Според астрономически изчисления изгревите на Сириус и Слънцето са съвпадали точно през 4241 г. пр.н.е и 2773 г. пр.н.е., така че и двете години са могли да бъдат приети за 1-ва година по египетския календар. Тъй като има множество текстове и рисунки, които сочат  че египтяните са използвали този календар още през Старото царство(3100-2270) повечето учени приемат, че той е бил разработен и въведен много преди 2773г., т.е. за начална година може да се приеме по-скоро 4241г. Пр. Хр., което е едно сериозно косвено доказателство за наличието на астрономическа наука на високо ниво много преди обединението на Горен и Долен Египет някъде около 3100 г Пр. Хр., според днешните представи в науката!

Една от големите тайни на Древността е фактът, че още класическите култури на Египет и Месопотамия, хилядолетия преди новата ера, са познавали такъв астрономически процес, какъвто е Прецесията. Знае се, че гледано от Земята, слънчевият изгрев в деня на пролетното равноденствие бавно се премества по небосклона в обратен ред по зодиакалния кръг, така че през всеки следващ период от 2160 г слънчевият изгрев в деня на пролетното равноденствие се появява в периметъра на ново съзвездие, описвайки пълен кръг за 25920 г. 

Дълго време  европейските учени приемали, че това откритие дължим на изчисленията на гръцкият математик Хипарх (190-120 г. Пр.Хр.), който го споменава в астрономическите си работи.  Днес е известно, че древните месопотамски жреци са обръщали особено внимание на  това число още в третото хилядолетие и то присъства в някои техни примери за математически изчисления ( напр. записали са умножение на 432 Х 60 = 25920, или пример за действие деление с числото 12960, което е половината на 25920) прочетени върху глинени плочки от храмовите библиотеки на  шумерските градове Нипур и Шипар..  Египтяни също са познавали това явление и това е видно от някои календарни рисунки в гробници от Средното царство, където се срещат изображения на зодиакалните съзвездия. Неизвестно е дали тези древни народи са открили това чрез пряко наблюдение на изместването на пролетното равноденствие спрямо зодиакалните съзвездия, но още тогава са го използвали като средство за фиксиране на хилядолетни процеси в човешките общества, приемайки периодите  от 2160 години/една 12-та от 25920/ на пребиваване в отделните съзвездия за ери на влияние на различни божества.  Още тогава са го описвали с удивителна точност и са го ползвали като изходен маркер за пространствена ориентация в религиозната архитектура..

Прецесията, като астрономичен факт, освен за преместването на точката на изгрева на слънцето в деня на пролетното равноденствие е причина за още едно явление, което има отношение към практическата наука навигация.

Знаем че, ако нямаме компас, в ясна звездна нощ можем да намерим посоката север като се ориентираме по Полярната звезда – звездата α от съзвездието Малка мечка. Не винаги обаче е било така и не винаги ще бъде. Преди около 3000 г най-близо до небесната проекция на северния полюс е била звездата β от Малка Мечка, а още 2000г преди това, звездата α от съзвездие Дракон. След около 3000 г. Полярна звезда ще бъде α-фа от Цефей, после δ-та от Лебед, τ-тау от Херкулес, отново α от Дракон, за да се затвори  кръгът пак в Малка Мечка.  Истина е, че реалните практически ефекти от този процес се променят толкова бавно, че в конкретния човешки живот не ни трябва да знаем нищо повече от съвременното състояние на звездното небе, т.е. че днес ориентирът ни е “Полярната звезда” – α от съзвездието Малка мечка - където мисленото  продължение на земната ос над Северния полюс пробожда небесната сфера.  

Земната ос( мислената линия прокарана между северния и южния полюс), не е перпендикулярна на плоскостта на земната орбита около слънцето, а сключва с нея определен ъгъл. Освен това Земята в своето въртене около оста си се държи като един огромен Пумпал ( на гръцки Στροβιλος), чиято ос не остава неподвижно в пространството, а описва за 25920г една окръжност върху небесната сфера. Тъкмо тоя продължителен процес е бил добре известен на древните и те не само че са знаели практическото му предназначение за навигацията, но са изградили на базата на този процес една система за измерване на времето, която обаче била известна само на посветените (жреци, учени и адепти на древната наука).

 Отрязъка от време (25920 г) за едно пълно завъртане на продължението на земната ос върху небесната сфера древните учени наричали Вселенска година.

Тази Година, също като обикновената Слънчева година била разделена на 12 отрязъка, от по 2160 години всеки, наричани вселенски месец, но най-често епоха или ера. Тези отрязъци от време били наименувани на зодиакалните съзвездия, ала те следвали в обратен ред, тъй както се измествала през хилядолетията видимата проекция на изгрева на слънцето в дните на пролетното равноденствие.

Така ерите от Великата вселенска година, обхващайки всяка по 2160 обикновени години, следвали от  Дева към Лъв, Рак, Близнаци, Телец, Овен, за да последват Риби, а след епохата на Риби да дойде тази на Водолея. Щом сега навлизаме в епохата Водолей, както ни убеждаваха около Милениума/2000-ната година/ то Епохата Дева би трябвало да е започнала около 13120 г Пр. Хр.

Лъв към 10960 г.

Рак към 8800 г.

Близнаци към 6640 г.

Телец към 4480 г.

Овен към 2320 г.

Риби към 160 г Пр. Хр. , а новата

Водолей към 2000 г. Сл. Хр.

Има легендарни свидетелства, че египетският Сфинкс е създаден от хората "лъвове" -тоес във времето на ерата Лъв преди  около 10000 години. Ако приемем, че тялото му отразява символиката на тази епоха то тя се пада някъде между 12 и 10 хиляди години преди Р. Хр.

В цялата тая  галиматия необяснимата дилема е как древните са разбрали продължителността на процеса Прецесия.

Вероятностите са две:или да са го изчислили математически, екстраполирайки промените, които са наблюдавали за около 3000 - 4000 г., или да са го преживяли, т.е. поколения наред да са наблюдавали движението на небесните тела и да са съхранявали информацията, докато процесът се повтори. Само по себе си второто предположение е по вероятно (както казахме има праисторически рисунки свидетелстващи, че човекът наблюдава небесните светила и отбелязва състоянията им  още от старокаменната епоха, ), ала е и най удивително, защото предполага не просто наблюдение, но и осмисляне на високо интелектуално ниво. Третото възможно предположение е това знание да е получено наготово от външни за днешното човечество източници – неизвестна човешка працивилизация от преди ледниковата епоха или извънземни посетители. Само, че преки свидетелства за това няма!. Косвените, като необясними древни изображения и писмени свидетелства са малко, и не категорични.  Така или иначе следите от едно такова познание поставят много въпроси, и в историята, и в антропологията, и в езотериката, и въобще в познанието за човека и света. Между впрочем пумпалът (стробилото) е един от седемте предмета символизиращи бог Дионис (според митологията първият Дионис е разкъсан от титаните на седем части и пак според нея младия Дионис, детето Дионис, си играело със седем предмета играчки (триъгълник, ромб, Пумпал, огледало и др.. Дали пък легендата не отразява някаква древна схема на обучение на детето в природните науки.  Според нашата народна вяра една от играчките, които мъжът трябва непременно да направи на отрасналото си дете е Пумпалът. Играта развива въображението и помага за опознаване на света и най-вече на небесните явления.

Древните идеи за прехода на епохите и влизането на човечеството в епохата на Водолея, бяха използвани като една допълнителна екзотика към цялата суматоха по отбелязването на Милениума. Подхвърлиха ни я, ала не  ни обясниха откъде тя произлиза. И кои изповядва все още тази представа за зодиакалните епохи?

Все пак някои езотерични общества и кръгове приемат съвсем сериозно тази древна вяра и очакват появата на нова доминираща религиозна доктрина съответстваща на епохата Водолей. В подкрепа на своята теза те изтъкват пришествието на Исус Христос преди 2000 г.в началото на епохата Риби, събитие което макар и мъчително бавно, но все пак безапелационно помита от сцената на историята древната езическа вяра, символизирана в Средиземноморския свят от Египетският Амон-Ра, гръкоримският Зевс- Юпитер, Месопотамският Бел-Ваал и другите повече или по-малко познати божества на по-малките народи.

Преките свидетелства за използването на тази система за отмерване на времето не са много, ала косвените са достатъчно. Преди всичко нека си припомним реда на доминация на божествата в Древен Египет. Най-общо този ред се движи от Близнаци в Средното царство(2300-1700г?) към Телец и Овен, в Преходния период и Новото Царство. В тази връзка нека уточним че езотеричното познание нарича Близнаците брат и сестра и ги изобразява като Озирис и Изида. За Телеца е излишно да уточняваме, че това е Апис, а що се отнася до Овена всекиму е извесно че Амон-Ра през Елинистическата епоха е изобразяван като Овен (но малко хора знаят, че в гръко-римският свят през това време е почитано  синкретичното божество Зевс-Амон, като образът на Зевс е обкичван с овнешки рога.  

Александър Велики, който в гръцкият културен кръг извеждал потеклото си от Зевс, чрез праотеца си Херакъл, а сред азиатският елит се рекламирал като син на Амон.. Върху сребърните си тетрадрахми е изобразен с овнешки рога върху шлема. И тук идва новата загадка. Макар, че християнството отрича старите богове, то охотно приема поне в първите времена на проявлението си езотеричното знание за Вселенската година. Епохата на Христос става известна всред просветените кръгове на гръко-римският свят като епоха на Рибите, а първите християни са имали за таен знак изображението на Риба, изображения намиращи се и сега в катакомбите и потайните места, където гонените от официалната римска власт християни са правели своите сбирки. В гръцки говорящия свят по онова време е разпространен един любопитен таен знак, символ на християнската общност. Изписвали гръцката дума за риба - ΙΧΘΥΣ, и я тълкували като шифрограма –Ιεσυς Χριστος Θεος Υλος Σοτερ т.е. Исус Христос Божи син, Спасител. Тъй като се пазели от гоненията на римската власт последователите на Христос рисували на потайните места на срещите си риба, за да изразят помежду си принадлежността си към новата религия.

Ако са прави създателите на тук споделената езотерична представа трябва да се очаква в по-близко или по-далечно време появата на нова религиозна доктрина. Някои се опитват да свържат тази легенда със старото пророчество за второто пришествие. Смята се, че епохата Водолей ще бъде време на издигане на човешкото общество на нова морална висота, че над човечеството ще се изсипе божествена благодат и противоречията в човешкото общество ще намалеят. Епохата Риби е епоха на етико-моралната промяна на човечеството, изразявана с израза "Обичайте се, Бог е любов" завещан ни от Христос. В края на периода човечеството постига високо - технологичната революция на ХІХ и ХХ в,  в която живеем днес. Епохата на Водолей ще бъде епоха на възшествие на духовността на човека. Приема се че през тази епоха ще се появят представителите на шестата човешка раса, притежаващи свръхестествени и паранормални способности – екстрасензорика, ясновидство и телепатия.

. Както се казва, който е жив ще види, ала тази представа допуска една по-благоприятна переспектива за развитие на човечеството, в противовес на някои апокалиптични прогнози. 

Знанието за великата вселенска година и хилядолетните епохи не е споделено никъде напълно, макар че в различни издания има писано по нещичко за него. Цялостната картина се натрупва постепенно ако сравняваш научно доказаните астрономически процеси и някои исторически факти и твърдения писани в различни източници през вековете. Вероятно хилядолетия наред тази астрономично-философска доктрина е била достояние на ограничен брой хора, жреците на Месопотамия и Египет, посветените в мистериите на Кабирите в Самотраки(първични божества сред които и Хермес), на адептите на Великата богиня майка в Елевзина, и на средновековните ордени на Херметическите тайни. Днеснещичко от тази доктрина се публикува тук и там, но малко са тези които „следват нишката на Ариадна”. Все пак това е прибулено за широкото общество, като нас, знание.  

Макар че има малко практическо приложение в ежедневния живот това знание носи една специфична духовност – познание за глобалните невидими с просто око процеси в Слънчевата система и Вселената, в лоното на които всички съществуваме!.

 

 Някои източници:

 

1. Интернет - Уйкипедия - Прецесия, Календар, Епохата Водолей и др.

2. Александър Македонски, Морис Дрюон, роман

3. Какво може да се види на звездното небе, Справочник, Колектив, 1985

4. Загадки на най-старата история, Александър Горбовски, 1979

5. Необикновеното наследство на Египет, Кристиян Ньобльокур

6.Свещената традиция в древен Египет, Роузмари Кларк

7. Скално изкуство, Тодор Стойчев

 

 

 

Интересен постинг. Доста дълъг. Ще го прочета до края по-късно. Желая ти успехи!

Благодаря за вниманието, макар и закъсняло, към първия ми постинг. Той беше едно втурване в непознатото пространство на блога. Съзнавам че изложението ми не е без стилистични слабости, но то е добре поставено в исторически и астрономичен аспект и има сериозни основания като теза. Целта ми бе да да дам обяснение на подхвърлената в медийното пространство идея за епохата Водолей, и тя е постигната. Който може, ще разбере, който не продължава нататък. Коментарът ми в случая може да бъде и "Praemonitus est praemunitus".... А що се отнася до езиците на които са говорили древните изследователи на Прецесията, те вероятно са древноегипетски, някои от месопотамските, на които е говорил и отец Авраам, а може би и още по-стари непознати на науката езици. Вече е общоприето в науката, че едно от първите неща, над които човечеството се е потрудило, стъпвайки на пътеката на цивилизацията е било да разчете пътеките на небесните тела, което му е дало възможност да отмерва и предсказва времето.Още веднаж благодаря за вниманието!

Фенор..поздравления!!!!