2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 19421 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 11.05.2009 20:53
Предишният постинг завърши с преживяванията ни в хладните води на язовир "Кърджали", след като бяхме посетили тракийското скално светилище на Великата богиня майка, място което днес наричаме "Утробата" или "Вулвата". Като свалихме от плещите си неприятните усещания предизвикани от августовската жега тръгнахме към автомобила си, оставен по-горе на склона, където върви асфалтовия път, за да продължим пътуването. Пътеката, лъкатушеща през бодливите храсти, ни изведе на една поляна, непосредствено под пътя. Тук от земята стърчи малка скала.
На връхната и част е издълбан плитък кръгъл басеин(около 80 см в диаметър и 10-тина см дълбок ). Ниско на дъното в южната част на периферията му личи малък отвор. Течността, която е била събирана там, при отпушване на този отвор се е разливала по скалата.
Скаличката е оградена със зид, незнайно кога строен, а наоколо едва личат основите на няколко постройки. Обекта е частично проучен, и експониран от сдружение "Перперикон - Татул", за което свидетелства поставената наблизо обяснителна табела.
Такива вдълбавания в скалите(обикновенно във варовикови скали), са извесни на много места по българската територия. В Родопите, Сакар и Странджа се срещат най-често, но са познати и от някои райони на Средна гора, Източна Стара планина и почти по цялото Черноморско крайбрежие. Българите наричат тези, изкуственно създадени преди незапомнени времена басеини в скални култови места, с показателното име "Шарапани". Турски говорящите им казват "шарапташ". И едното и другото име значи "съд за добиване на шара, или шира". Така се нарича сокът добит от смачкани уздрели зърна грозде. От него се прави оная божествена напитка, виното, което сгрява сърцето и услажда душата, когато се пие разумно, и с въображение. За съжаление някои хора просто го лочат. Но това е друга тема. Думата ни е за тези изкуственни басейни издълбани в скалите, на някои култови места, вероятно останали от траките. По нататък ще ги срещнем отново.
След като се срещнахме с приятели минъори от рудниците в Мадан и Рудозем, където в действащите мини излизат най-красивите минерали и кристали решихме да потърсим друго скално светилище от древноста, обозначено на картата на Източни Родопи като Харманкая.
Начинанието ни се оказа доволно трудно, тъй като обекта, макар и известен на науката( ако напишеш името в Гугъл, ще излезът няколко известия и публикации за него) не е все още експониран и пътя към него не е маркиран. След извесни пътни перипетии по тесните, но хубави междуселски пътища и много разговори с месните люде, които охотно или не съвсем охотно ни упътваха,
Селце в Източни Родопи.
най после се добрахме до мястото, скален рид над една рекичка в района на с. Биволяне.
Мястото е лесно достъпно, на 15 минути ход встрани от пътя по черен горски път се стига до една впечатляваща скална тераса. От едната страна е 30 метрова пропаст, а от другата бабунеста ръждивочервеникава вертикална скала, сякаш натрупани едно върху друто гигантски зърна гразде, или пък още по гигантски житени зърна(нали все пак месните хора го знаят като Харманкая).
Терасата е голяма наистина колкото един харман(около 25 м в диаметър). В края на терасата откъм пропаста, макар и ерозирала, се мъдри въздесъщата "Шарапана". Отворът и е от към ръба на скалата.
Каквото и да се е събирало в този изкуствен басеин при отпушване на отвора то се е изливало върху скалите над рекичката долу.
Почти същата правоъгълна ямка има и върху терена горе, над "бабунестата скала".
Това е "Харманкая" - "Вършитбена скала", каквото е значението на името.
Няма да повтарям тълкованията на другите автори, всеки който се интересува може да ги намери в интернет или в специализираната литература.
Лично аз предпочитам да се доверя на топонимията, такава каквато ни я предава местното население в името на мястото -"Харманкая" равно на "Вършитбена скала".
В днешния български език са познати поне три думи за мястото където се извършва вършитбата - процесът на отделяне на зърното от житените стъркове.
С една старинна дума, все още запазена в Западна България, мястото за вършитба се нарича "гумно". Също толкова старинна е думата "ток", с която се обозначава такова място в Североизточна България.
В по-голяма част от българската територия мястото за вършитба е познато с турската дума харман. Смята се че тя се е наложила по административен път през столетията на игото, когато на такива места се е събирал натуралният данък.(Вакарелски, Хр. Етнография на България)
Няма да гадаем с каква дума са го наричали тези които са създали и използвали култовото място в древността, нито какви точно ритуали са извършвали. Умозрителните съображения изказани по-горе се налагат от самосебе си, но те не разкриват загадката. И все пак.
В Централна Стара планина съществува топонимът "Маркови Хармани" - една обширна тераса, южно под връх Амбарица. Там митичният герой вършеел едрото си жито(Топоними и легенди от Троянския Балкан, сп. Поселищни проучвания 3-4 от 1995г). Сравнението се налага само.
Тръгнахме си от Харманкая всеки със своте впечатления и мисли. Край пътя се редяха каменни къщурки и зидове ограждащи патриархални дворове. В края на една окосена поляна видяхме най-романтичната купа сено, която може да измисли въображението.
Не ви ли прилича на приказната къщичка на Баба Яга, която разказват че стояла върху кокоши крака?
Побързахме към следващия си бивак, на брега на р. Арда, край село Студен кладенец.
ДОПЪЛНИТЕЛНО ОГРАНИЧАВАНЕ НА ИЗБОРНИТЕ П...
Малоумни депутати
Отново прекрасен пост! Благодаря ти:)
Разходих се с удоволствие...:)
Чакам продължение!:)
Наистина страхотно въображение,за да не се мокри сеното при дъжд и да се проветрява.
Поздрави за красотите,които ни показа!
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ