Постинга създадох по желание на един блогар. Малко късно дойде това предложение, затова и така късно се появява презентацията. Надявам се че ще има още хубави дни за най-нетърпеливите да видат Троян. Другите ще имат тая възможност  напролет. Не че не е възможно през зимата -напротив. Иска се само добро желание и време.
И така към темата:

Крепостта и участък от минаващия пред нея римски път.
Към средата на І век от новата ера, римляните вече са утвърдили властта си на север от Хемус (дн. Стара планина) и  още при император Нерон(54-68г.от Р. Хр.), започва изграждане на пътища и строеж на първите укрепени пунктове по десния бряг на р. Истър(дн. Дунав). Една от тези значими пътни артерии е пътят Филипопол (Дн. Пловдив) - Ескус(дн. с.Гиген на брега на Дунав). Трасето му, използвано и днес, пресича Стара планина през така наречения Трояски проход. Смята се, че името на похода, и на града Троян, са късна перефраза на името на император Траян(98-117г) при който строителството на пътища и селища от градски тип достига най-голям размах. Тъкмо с името  "Траянов път" е наречен прохода в едно свидетелство на византийският хронист Теофилакт Симоката, за събития от 600г. сл.Хр. Изразът употребен от хрониста е "την λεγομενην Τραιανου τριβον" = "така нареченият Траянов път".

 Имената на станциите по този път са познати от Пефтингеровата карта, изготвена през ІV в и извесна ни днес от препис направен през ХІІ в.
На север от Филипопол станциите следват така: Суб Радицес(при с.Хр.Даново), Монтемно(на превала на планината при вр. Курт Хисар), Ад Радицес(при с. Бели Осъм, Троянско) и ... 


...Состра(при с. Ломец, Троянско). 
В науката се приема че името Состра има местен произход.  Намерените през 20-те години на ХХ в. две находки на сребърни монети от Александър Македонски в околността свидетелстват за наличието на местно селище в по-ранната епоха. Подобен на Состра е случая с Мелта при Ловеч, име също е свързано с местния тракийски език. Срещат се и други имена на пътни станции документирани в източниците, чиито имена са наследени от традицията на местните тракийски племена. Етимологията на името Состра се търси в близкозвучащите древногръцки думи ζωστρα - връзка, превръзка и Ζωστρον - пояс. Така името обяснява специфичната функция на военото съоръжение, контролиращо пътя в теснината между хълмовете и реката Осъм - древния Asamus.
Първият който отбелязва Состра в по-ново време, като значителни останки от римско селище, е унгарският пътешественик Феликс Каниц. През месец юли 1871 г. пътувайки по древното пътно трасе от Ловеч към Троян, при землището на с. Ломец се натъква на развалини за които пише:
"Източно от селото Ломец попаднах на обширни руини от някакъв град. Близо до него, сред гъстата гора се намира "ключът" на този град - един стар кастел, който сигурно е охранявал горното течение на р. Осъм". Според неговите думи крепостта на места стояла непокътната на 2 - 2,5 м. височина.
В първите десетилетия след Освобождението за известно време руините са били използвани като источник на камъни за строителството на жилищни и стопански постройки в близките села Дълбок дол, Ломец и Лешница. Започва и разчистване на участъци от руините за оформяне на селскостопанска земя.
При такова разчистване през пролетта на 1900г са открити близо до повърхността три мраморни ари с посветителни надписи, съхранени в лапидариума на АИМ София. Друга една надгробна ара на офицер ветеран от Состра се съхранява в Ловешкия музей.
За съжаление през 40-те години на ХХ век площта на крепостта е пресечена през средата от насипа на жп линията Ловеч - Троян.
 

Снимка на линията и портите

 

Археологическите проучвания на Состра започват пез 1979г., когато екип с ръководител Г. Китов разкопава могилен некропол от три могили, в близката до крепостта местност „Гергюва черква”, и  вкопано в земята каменно съоръжение, определено като мавзолей, намиращо се в двора на жп спирката. И могилите и мавзолея показват артефакти  определящи ги като принадлежащи към различни периоди на римското господство по тези земи.

             Проучване на укреплението започва през 1990г. под ръководството на Т. Тотевски, тогава директор на Музея на занаятите в Троян. Освободени са от руините външнните стени на укреплението, при което са изяснени окончателно размерите и планът му, както и конструктивните особености на централната порта. За съжаление поради липса на средства за консервация обекта е изоставен на въздействието на природата, което довежда до частични разрушения. Към това се прибавя и човешкият фактор, активирането на иманярската мания в следващото десетилетие.

            Тъкмо това налага през 2002 година оргнизиране на нова кампания за проучване и консервиране на Состра.

            Проучванията започват след активна популяризаторска и организационна дейност на младия археолог, троянеца д-р Иван Христов, които успява да убеди троянската общественност, общината и ръководството на НИМ за нуждата от продължаване на проучванията. Те стават факт благодарение на средства предоставени от НИМ, Община Троян и Ротари клуб Троян. Археологически обект като кастелът Состра е подходящ за експонация поради изключително благоприятното си разположение - близо до пътя Ловеч – Троян и пресичан от съответната ЖП линия.  
              Разкопките започват първоначално под методическото ръководство на специалиста по римски отбранителни съоръжения от АИМ, археолога Сергей Торбатов. През следващите години са продължени от  екипи на НИМ организирани от Иван Христов. Разкрити са основите на: 
Принципията – представителна сграда, където са съхранявали символите на римската власт и войска. Там са стояли знамето на частта, квартируваща във форта и статуята на действащия император. Там е бил и щаба на армейската част.

Хореумът - мястото където се съхранява въоръжението и всички войскови принадлежности.

Преториумът – луксозното жилище на командира на войсковата част.

Раннохристиянска базилика( Vв от р. Хр.), разкрита  в местността „Гергюва черква”, непосредствено до некропола, която свидетелства за раннато проникване на християнството в този район.

 Сега в наоса на древната църква е изграден малък параклис на Св. Георги.

Намерени са множество монети, предмети на бита,  а в пространството пред основите на принципията и два изключително добре съхранени епиграфски паметника – мраморни ари с церемониални посветителни надписи на императорите Антонин Пий и Галиен, поръчани от командирите на кохорти квартирували в кастела по време на техните царувания. Вида и формата на арите( колони с височина около 1,50м и квадратен профил) показва, че вероятно са служили за постаменти на бронзови статуи на императора.

Днес те се намират в лапидариума на Троянския музей.

Отделно от впечатляващата им външност в надписите се открояват подробности от историята на Состра,  античният предшественик на град Троян.

Става ясно че още към 142г., при император Антонин Пий(138-161г сл Р.Хр.) Состра е важен охранителен форт в който квартирува ІІ Матиакска кохорта, военна част първоначално формирана от представители на германското племе матиакци.

Колоните съхранявани в АИМ София са от времето на Септимий Север(193-211г), Максимин Тракиец(235-238), и на Гордиан ІІІ(238-244г).

При последния крепоста е пострадала значително от нашествието на готите, но е въстановена при царуването на имп. Галиен(253-268г.), за което свидетелства представителна мраморна ара с интересен надпис.

Наред с проучването тече непрекъснат процес на частично реставриране на крепосните стени, централната порта и отбранителните кули, както и консервирането им, което дава възможност да бъдат експонирани в относително цялостен вид.

 Обекта е снабден с упътващи и обяснителни табла, което го прави достъпен за вниманието на посетителите дори без наличието на гид.  Всички, които проявяват интерес, са добре дошли в града ни и при останките на римската крайпътна станция Состра. 

Заповядайте!

Всеки който иска да научи повече за проучванията в Троянския край може да потърси:
- И. Христов, Состра, римският град в полите на Хемус. Фабер 2006

- И. Христов. Крепоста Состра, император Галиен и кохортата на "възвращенците". Фабер 2008.
- Колектив. Римски крайпътни станции на пътя Ескус-Филипопол. Фабер 2004.

Благодаря за предоставената информация и снимки! Много професионално, браво!
Искам да допълня, че съм възмутен от решението за прекарване на жп-линия през исторически обект. Гледах по Discovery за някакъв римски насип между Шотландия и Англия /просто гранична ивица/ и какъв филм е направен за това, представете си, че само разкопките на Состра бяха някъде в района на Нотингам например какво чудо щеше да е. А тук ... Няма никаква охрана, добре че "вкусовите" предпочитания на цигани и иманяри не включват например подова замазка от римски бетон!

ме опътили на колко километра преди Троян е тая станция и от коя посока на пътуване се отбива, че скоро смятам да ходя натам, а ми се иска да го рагледам:))

След като отбиеш от пътя София-Варна в посока към Троян крепостта се пада от дясната страна. Има табелка, но това личи и на снимката.

Мила госпожо, понеже сте сред най-нетърпеливите да посетити моя град веднага ви отговарям изчерпателно: По пътя Ловеч - Троян, след отклонението за с. Ломец, в дясно ще видите малка табела. Има я на последната снимка на поста. Тръгвайки от Ловеч ще сте изминали около 27км, а до табелата "Троян" остават още 5км. Желая ви щастливо пътуване и приятни преживявания!:)

тенкю за любезността. Ироничния тон някак не ми се връзва, ма понеже наистина съм мила ще се прая, че не разбирам:)) Тенкю ъгейн с почитания за вечна дързост и дръзновение.

...и приемете извиненията ми, ако отговора е прозвучал като ирония. Беше само опит да бъда любезен при проявения интерес към града ни, и към информацията в поста. Желая ви хубав ден и късмет! :)

Сигурно минавам по друг път за Бежаново , там имам наследствен имот , но е близо до Летница ?
Поздрави !

Беше ми много интересно!
Благодаря ти!

Наистина Состра е едно изключително богатство за България, но единственната ми забележка е че на обекта все още могат да се намерят предмети, които биха могли да влязат в някой музий, а не да стоят там и да бъдат разграбвани!

Ужасно е, че България, общините и обществото опазват по този жалък начин римското наследство като в случая с лапидариума в Троян - върху държа и в двора на един треторазряден музей по занаятите - каква еклектика само - археология с музей на занаятите. Вместо това в Пловдив бе изграден вътрешен двор на музея и вътрешен лапидариум, който струва милиони, но едва е побрал и една хилядна от каменните паметници на града. Изводът: България не опазва, неглижира и руши своето римско наследство.

Не споделям представата ви за жалкия начин на опазване на римското наследство в
"треторазрядния, според вашият израз" Музей на занаятите в Троян. Вие със сигурност не сте били в Музея на Троян, или сте си затваряли очите ако сте били тук. Историята на района е добре проучена тъкмо с инициативите и усилията на дейците на музея и е експонирана от праисторията до най-нови времена. Останките на малката, но забележителна римска крепост Состра са проучени, консервирани и експонирани за посещение от най-добрите специалисти на българската историческа и археологическа наука. Направена е и добра популяризация на обекта. Експонатите в лапидариума се защитават подходящо от въздействието на времето през зимата и са в състоянието в което са извадени от земята, т.е. много добро. Желая Ви здраве и успешно усилие да посетите Состра, Троян и музея му напролет, за да имате по солидна аргументация на позициите си. :)