Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06.2011 20:07 - Каньонът на р. Негованка при с. Емен, Великотърновско
Автор: fenor Категория: Туризъм   
Прочетен: 10304 Коментари: 11 Гласове:
11

Последна промяна: 15.06.2011 21:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тези дни успях да се откъсна от ежедневието и да осъществя едно отдавнашно намерение, да избродя каньона на р. Негованка при с. Емен, Великотърновско. Някъде бях срещнал сравнението, че това е българският „Гранд каньон”, тоест велик, голям каньон. Е, велик, велик, колко да е велик - както би казал един известен наш синоптик - примерно 2-3 километра, но това е пространство наситено с много прелест за окото и чар за духа, съпътствани със солидна доза адреналин за тялото. Но да пристъпим към мястото и нека то само говори за себе си.
            Ако пътувате от София за Търново ще минете покрай село Балван. На отклонението за Балван, което е в ляво от пътя, има табела, която указва че на 7 км в тази посока се намира с. Емен. Ако решите да свиете  докато се усетите ще сте стигнали до селото. В центъра ще ви съблазни голяма реклама за Туристически комплекс Негованка, хотел, спа център и конна база , но ако сте решили да видите каньона  подминете и оставете комплекса за времето след като се уморите от пътешествието.
В другия край на селото, в ляво срещу табелата Емен, е пътя който води към каньона.


След около  триста метра следва лек завой и пред очите ви се открива  пищната картина на отънали в зеленина и цветя скали.

В дясно нско под пътя тече реката, малко нещо мътна в тези дъждовни времена.

Малко по нататък пътят завършва с малък паркинг и една стръмна пътека води нагоре, високо на скалите в ляво. Когато се изкачите на скалната тераса пред очите ви се открива дивата  и страховита красота на каньона.
Река Негованка тече на около 60-70м по ниско, притисната между две отвесни стени, сякаш разсечени с гигантски меч и едва-едва отделени една от друга.

Слънчевите скални каскади са прораснали с треви и цветя, а сенчестите са скрити в дървета и храсти. На няколко места каньона е пресечен от пътеки и висящи мосчета. Преминаването по тях изисква здрави нерви и носи солидна доза адреналин дори на тренирани алпинисти. Още повече, че оборудването е полагано през 2001г и не е ремонтирано от тогава. На места оградите се люлеят, а дъските на дървените мостчета са се понакривили от влагата. хубавото е че са направени от здрави дъбови дъски и все още вдъхват известно доверие. Лошото е, че екопътеката не е охранявана не се събират такси от посетителите и остава неясно дали някой има намерение да ремонтира  и поддържа висящите мостове.

По отвесните стени е плъзнал въздесъщия бръшлян. Цъфналият осен разнася специфичен малко тежък за моето обоняние аромат.

В скалните пукнатини се е вкопчил здравецът и е създал свои самостоятелни колонии, сякаш висящи във въздуха.


До пътеката, в ямите по ръба на стената са цъфнали скални цветя сред палитра от разноцветни лишеи.



На места каньонът се открехва и скалите добиват приказни очертания, а реката ласкаво и спокойно се докосва до тях.
Понякога пътеката излиза на открито и се отваря панорама  на изток, където зеленината е обрамчила дълъг скален венец, сякаш докосващ небето.
Другаде се спуска надолу сякаш ще слезе в гърлото на преизподнята на границата между светлината и тъмнината.
И накрая наистина го прави, завеждайки ни в една прохладна ниша под скалите, където кротко се гуши голям вир, в който се излива водопадът "Момин скок". Според една разпространена сред населението легенда тук намерили смъртта си три красиви моми българки, багайки от турци-насилници през времената на игото. Ако се абстрахираме от често срещаната в преданията историческа конкретизация, легендата може да бъде и спомен за старинни български народни поверия за свръхестествени същества, като самодивите, които се свързват с водата и скалните природни феномени. 
На връщане по пътеката, на една скала се сприятелихме с правнучето на древните змейове.  
 
Втората снимка направихме под сянката на "дивата салвия" и макар и малко срамежливо изражението му  тук е несравнимо по дружелюбно.
На стените отсреща се виждаха обиталищата на дедите му. А ние сякаш бяхме на пътешествие във времето, през гънките на пространството и сред мощните струи на живота.

Желая на всички които обичат пътуването сред дивата природа приятни преживявания през това лято.









Гласувай:
11
0



1. min11hetep - :)
14.06.2011 22:26
И си си намерил саламандър... ;) :):):)
цитирай
2. yuliya2006 - -------------- ИСКАМ РАЗРЕШ...
14.06.2011 23:37
--------------
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"

http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/17/.456814

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
3. fenor - Здравей Мин! Благодаря ти!
15.06.2011 07:45
И се намери кътче за духа ми за този ден... и срещнах своя Саламандър... и бях себе си... сред хората и в Космоса. :)
цитирай
4. fenor - Привет Джулия!
15.06.2011 07:59
Радвам се че ти е харесал постинга. Моите поздравления за инициативата ти да популяризираш забелжителните кътчета на България. Желая ти приятен ден! :)
цитирай
5. panazea - Много е красиво !
15.06.2011 08:22
Мога ли да пусна линк към статията ти ТУК?
http://lincontroweb.freeforumzone.leonardo.it/discussione.aspx?idd=9795690
Пан
цитирай
6. fenor - Здравей Пан ! Радвам се на срещата ни в блог.БГ !
15.06.2011 14:45
Разбира се че можеш. Хубавите кътчета са затова, да ги видят повече хора и да имат възможност да избират. Желая ти хубав ден !:)
цитирай
7. bizcocho - Ами, това е то. Други страни от това ...
15.06.2011 17:02
Ами, това е то. Други страни от това биха направили посещавана туристическа дестинация, а ние... Аз по въжените мостчета на бих преминала :) изобщо не ми се виждат безопасни. :) Може и да греша.
Приказно е мястото. Снимките са много хубави! Наслада си е да спре погледа си човек върху бях! :)
цитирай
8. panazea - Благодаря ,
15.06.2011 18:06
ето линка :
http://lincontroweb.freeforumzone.leonardo.it/discussione.aspx?idd=9818812&
цитирай
9. fenor - Здравей bizcocho ! Добре дошла !
15.06.2011 19:23
Висящите мосчета и опорите на пътеките са все още относително здрави, защото са изпълнени от дъски и гредички на един вид дъб, който трудно гние. Но все пак това е строено 2001г и нищо не е подменяно и ремонтирано от тогава. Пътеката е много трудна за обхождане и вече е истински достъпна само за млади хора със здрави нерви и солидна самодисциплина. Хубава работа, ама българска, гласи един стар лаф. Ние сме царе на това да създадем нещо хубаво и да го оставим да се скапе без поддръжка. А времето руши всичко. Освен това още не са ни се съчетали така благоприятно нещата в икономиката, че да печелим добре от туризъм. Може би идват такива времена, но засега сме си все още със същите навици и възможности. Станали сме само по нервни. Може би пък това да е етап от промяната. Желая ти приятна вечер и хубав утрешен ден! :)
цитирай
10. tera - Бях там миналата година,
06.07.2011 10:51
доста екстремно беше изкачването отдолу. После се оказа, че имало една съвсем равна пътека, по която слязохме до автобуса. Водачът нарочно ни прекара на качване по едни кози пътеки, за да усетим тръпката.
Много величествено място.
цитирай
11. barin - Хубаво място е, но ги няма въжените ...
10.04.2016 09:46
Хубаво място е,но ги няма въжените мостчета. Ходил сум три пъти,дори когато бяха нови,мисля през2003(2004).
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenor
Категория: Технологии
Прочетен: 332555
Постинги: 45
Коментари: 269
Гласове: 5270
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31