Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
14.06.2011 20:07 -
Каньонът на р. Негованка при с. Емен, Великотърновско
Автор: fenor
Категория: Туризъм
Прочетен: 16241 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 15.06.2011 21:25
Прочетен: 16241 Коментари: 11 Гласове:
12
Последна промяна: 15.06.2011 21:25
Тези дни успях да се откъсна от ежедневието и да осъществя едно отдавнашно намерение, да избродя каньона на р. Негованка при с. Емен, Великотърновско. Някъде бях срещнал сравнението, че това е българският „Гранд каньон”, тоест велик, голям каньон. Е, велик, велик, колко да е велик - както би казал един известен наш синоптик - примерно 2-3 километра, но това е пространство наситено с много прелест за окото и чар за духа, съпътствани със солидна доза адреналин за тялото. Но да пристъпим към мястото и нека то само говори за себе си.
Ако пътувате от София за Търново ще минете покрай село Балван. На отклонението за Балван, което е в ляво от пътя, има табела, която указва че на 7 км в тази посока се намира с. Емен. Ако решите да свиете докато се усетите ще сте стигнали до селото. В центъра ще ви съблазни голяма реклама за Туристически комплекс Негованка, хотел, спа център и конна база , но ако сте решили да видите каньона подминете и оставете комплекса за времето след като се уморите от пътешествието.
В другия край на селото, в ляво срещу табелата Емен, е пътя който води към каньона.
След около триста метра следва лек завой и пред очите ви се открива пищната картина на отънали в зеленина и цветя скали.
В дясно нско под пътя тече реката, малко нещо мътна в тези дъждовни времена.
Малко по нататък пътят завършва с малък паркинг и една стръмна пътека води нагоре, високо на скалите в ляво. Когато се изкачите на скалната тераса пред очите ви се открива дивата и страховита красота на каньона.
Река Негованка тече на около 60-70м по ниско, притисната между две отвесни стени, сякаш разсечени с гигантски меч и едва-едва отделени една от друга.
Слънчевите скални каскади са прораснали с треви и цветя, а сенчестите са скрити в дървета и храсти. На няколко места каньона е пресечен от пътеки и висящи мосчета. Преминаването по тях изисква здрави нерви и носи солидна доза адреналин дори на тренирани алпинисти. Още повече, че оборудването е полагано през 2001г и не е ремонтирано от тогава. На места оградите се люлеят, а дъските на дървените мостчета са се понакривили от влагата. хубавото е че са направени от здрави дъбови дъски и все още вдъхват известно доверие. Лошото е, че екопътеката не е охранявана не се събират такси от посетителите и остава неясно дали някой има намерение да ремонтира и поддържа висящите мостове.
По отвесните стени е плъзнал въздесъщия бръшлян. Цъфналият осен разнася специфичен малко тежък за моето обоняние аромат.
В скалните пукнатини се е вкопчил здравецът и е създал свои самостоятелни колонии, сякаш висящи във въздуха.
До пътеката, в ямите по ръба на стената са цъфнали скални цветя сред палитра от разноцветни лишеи.
На места каньонът се открехва и скалите добиват приказни очертания, а реката ласкаво и спокойно се докосва до тях.
Понякога пътеката излиза на открито и се отваря панорама на изток, където зеленината е обрамчила дълъг скален венец, сякаш докосващ небето.
Другаде се спуска надолу сякаш ще слезе в гърлото на преизподнята на границата между светлината и тъмнината.
И накрая наистина го прави, завеждайки ни в една прохладна ниша под скалите, където кротко се гуши голям вир, в който се излива водопадът "Момин скок". Според една разпространена сред населението легенда тук намерили смъртта си три красиви моми българки, багайки от турци-насилници през времената на игото. Ако се абстрахираме от често срещаната в преданията историческа конкретизация, легендата може да бъде и спомен за старинни български народни поверия за свръхестествени същества, като самодивите, които се свързват с водата и скалните природни феномени.
На връщане по пътеката, на една скала се сприятелихме с правнучето на древните змейове.
Втората снимка направихме под сянката на "дивата салвия" и макар и малко срамежливо изражението му тук е несравнимо по дружелюбно.
На стените отсреща се виждаха обиталищата на дедите му. А ние сякаш бяхме на пътешествие във времето, през гънките на пространството и сред мощните струи на живота.
Желая на всички които обичат пътуването сред дивата природа приятни преживявания през това лято.
В другия край на селото, в ляво срещу табелата Емен, е пътя който води към каньона.
След около триста метра следва лек завой и пред очите ви се открива пищната картина на отънали в зеленина и цветя скали.
В дясно нско под пътя тече реката, малко нещо мътна в тези дъждовни времена.
Малко по нататък пътят завършва с малък паркинг и една стръмна пътека води нагоре, високо на скалите в ляво. Когато се изкачите на скалната тераса пред очите ви се открива дивата и страховита красота на каньона.
Река Негованка тече на около 60-70м по ниско, притисната между две отвесни стени, сякаш разсечени с гигантски меч и едва-едва отделени една от друга.
Слънчевите скални каскади са прораснали с треви и цветя, а сенчестите са скрити в дървета и храсти. На няколко места каньона е пресечен от пътеки и висящи мосчета. Преминаването по тях изисква здрави нерви и носи солидна доза адреналин дори на тренирани алпинисти. Още повече, че оборудването е полагано през 2001г и не е ремонтирано от тогава. На места оградите се люлеят, а дъските на дървените мостчета са се понакривили от влагата. хубавото е че са направени от здрави дъбови дъски и все още вдъхват известно доверие. Лошото е, че екопътеката не е охранявана не се събират такси от посетителите и остава неясно дали някой има намерение да ремонтира и поддържа висящите мостове.
По отвесните стени е плъзнал въздесъщия бръшлян. Цъфналият осен разнася специфичен малко тежък за моето обоняние аромат.
В скалните пукнатини се е вкопчил здравецът и е създал свои самостоятелни колонии, сякаш висящи във въздуха.
До пътеката, в ямите по ръба на стената са цъфнали скални цветя сред палитра от разноцветни лишеи.
На места каньонът се открехва и скалите добиват приказни очертания, а реката ласкаво и спокойно се докосва до тях.
Понякога пътеката излиза на открито и се отваря панорама на изток, където зеленината е обрамчила дълъг скален венец, сякаш докосващ небето.
Другаде се спуска надолу сякаш ще слезе в гърлото на преизподнята на границата между светлината и тъмнината.
И накрая наистина го прави, завеждайки ни в една прохладна ниша под скалите, където кротко се гуши голям вир, в който се излива водопадът "Момин скок". Според една разпространена сред населението легенда тук намерили смъртта си три красиви моми българки, багайки от турци-насилници през времената на игото. Ако се абстрахираме от често срещаната в преданията историческа конкретизация, легендата може да бъде и спомен за старинни български народни поверия за свръхестествени същества, като самодивите, които се свързват с водата и скалните природни феномени.
На връщане по пътеката, на една скала се сприятелихме с правнучето на древните змейове.
Втората снимка направихме под сянката на "дивата салвия" и макар и малко срамежливо изражението му тук е несравнимо по дружелюбно.
На стените отсреща се виждаха обиталищата на дедите му. А ние сякаш бяхме на пътешествие във времето, през гънките на пространството и сред мощните струи на живота.
Желая на всички които обичат пътуването сред дивата природа приятни преживявания през това лято.
Римските пътища в България 7
Educational Technology Today
Римските пътища в България и съвремените...
Educational Technology Today
Римските пътища в България и съвремените...
Следващ постинг
Предишен постинг
И си си намерил саламандър... ;) :):):)
цитирай--------------
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/17/.456814
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/17/.456814
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
И се намери кътче за духа ми за този ден... и срещнах своя Саламандър... и бях себе си... сред хората и в Космоса. :)
цитирайРадвам се че ти е харесал постинга. Моите поздравления за инициативата ти да популяризираш забелжителните кътчета на България. Желая ти приятен ден! :)
цитирайМога ли да пусна линк към статията ти ТУК?
http://lincontroweb.freeforumzone.leonardo.it/discussione.aspx?idd=9795690
Пан
цитирайhttp://lincontroweb.freeforumzone.leonardo.it/discussione.aspx?idd=9795690
Пан
Разбира се че можеш. Хубавите кътчета са затова, да ги видят повече хора и да имат възможност да избират. Желая ти хубав ден !:)
цитирайАми, това е то. Други страни от това биха направили посещавана туристическа дестинация, а ние... Аз по въжените мостчета на бих преминала :) изобщо не ми се виждат безопасни. :) Може и да греша.
Приказно е мястото. Снимките са много хубави! Наслада си е да спре погледа си човек върху бях! :)
цитирайПриказно е мястото. Снимките са много хубави! Наслада си е да спре погледа си човек върху бях! :)
ето линка :
http://lincontroweb.freeforumzone.leonardo.it/discussione.aspx?idd=9818812&
цитирайhttp://lincontroweb.freeforumzone.leonardo.it/discussione.aspx?idd=9818812&
Висящите мосчета и опорите на пътеките са все още относително здрави, защото са изпълнени от дъски и гредички на един вид дъб, който трудно гние. Но все пак това е строено 2001г и нищо не е подменяно и ремонтирано от тогава. Пътеката е много трудна за обхождане и вече е истински достъпна само за млади хора със здрави нерви и солидна самодисциплина. Хубава работа, ама българска, гласи един стар лаф. Ние сме царе на това да създадем нещо хубаво и да го оставим да се скапе без поддръжка. А времето руши всичко. Освен това още не са ни се съчетали така благоприятно нещата в икономиката, че да печелим добре от туризъм. Може би идват такива времена, но засега сме си все още със същите навици и възможности. Станали сме само по нервни. Може би пък това да е етап от промяната. Желая ти приятна вечер и хубав утрешен ден! :)
цитирайдоста екстремно беше изкачването отдолу. После се оказа, че имало една съвсем равна пътека, по която слязохме до автобуса. Водачът нарочно ни прекара на качване по едни кози пътеки, за да усетим тръпката.
Много величествено място.
цитирайМного величествено място.
Хубаво място е,но ги няма въжените мостчета. Ходил сум три пъти,дори когато бяха нови,мисля през2003(2004).
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 5879