Наближава “Рождество Христово”, 25 декември –  празник с дълбок символичен смисъл и хилядолетна история.

         Традицията да се празнува най-късия ден в слънчевата година води началото си от дълбока древност. Някога хората формирали представата си за време от нощта, деня и циклично повтарящите се сезони обуславящи съответната трудова дейност. Зимата и най-късия ден в годината бележели една сезонна граница, краят на един цикъл и началото на нов. Слизането на слънцето ниско над южният хоризонт, краткият ден съчетан с почти двойно по дълга нощ и замирането на природната вегетация в пазвите на снега и студа били възприемани като смърт на старото слънце.  Денят на зимното слънцестояне е моментът от който започва отново да се увеличава по времетраене светлата част на денонощието. В съзнанието на някогашните хора, чието благополучие било силно зависимо от природата и слънчевата активност, този момент се възприемал като раждане на ново Слънце”.

По времето, което днес обозначаваме като ІV в. от Р. ХР., почти всички средиземноморски народи били отдавна включени в пределите на огромната Римска империя. Макар, че изповядали различни наследени от предците си традиции, като граждани на Римската империя те празнували на този ден един официален  празник - Natalis  Sol Invictus - Раждане на  Непобедимото Слънце. Празникът бил въведен  от император Аврелиан(управлявал от 270-275г), като опит за създаване на обща религия в империята. Празнували го всички единодушно и ентусиазирано, защото в древните  традиции на почти всички средиземноморски народи от онова време денят на зимното слънцестояне бил смятан за рожден ден на новото Слънце.

          През същото това време, когато Римската империя бележи най-големия си възход, в  недрата на нейното многоетническо население се заражда и разпространява една нова вяра -  религия на онеправданите, на подтиснатите, на робите. Родена в едно традиционно монотейстично общество, каквото е еврейското, тази вяра проповядва идеята за един единствен бог, заедно с една нова за средиземноморските народи етика, отричаща робството и утвърждаваща любовта между хората.

         Макар и преследвана от официалната римска власт тя бързо се разпространила във всички слоеве на тогавашното общество и римските императори се видяли принудени да се съобразят с нея. Така се стига до 313 г. сл. Хр. когато Константин Велики с известния Милански едикт обявява християнската религия за равнопоставена с другите религии в империята. Самият Константин, макар и благосклонен към новата религия, изповядвана от майка му императрица Елена, останал още дълги години в лоното на старата вяра в много богове. Като император той бил първожрец на имперският култ към  Sol Inviktus - създаден от Аврелиян. Към края на 336г., малко преди смъртта си, Константин Велики се покръстил и издал декрет с който приел християнството за единствена официално призната религия в  империята. В този декрет той възприел християнската доктрина и обявил 25 декември за рожден ден на Христос – създател на Вселената, и на Слънцето. Така повсеместно утвърдената народна традиция за празнуване на деня на зимното слънцестояне се вляла в новата религия и  продължила съществуванието си през вековете до днес като Рождество Христово.

         Остатъци от тази древна вяра се срещат в старинните обредни песни на българите. Коледарските дружини, обикаляйки празнуващите Рождество Христово български  семейства, пеели  :

         “Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа,

             да си роди млада бога, млада бога Ясно Слънце” .

         И нашенското име на празника, Коледа, Колада издава древната му принадлежност към слънчевата вяра. То нашепва за формата на слънчевия диск  -“Коло”, и за традиционната жертва, която в езически времена принасяли(колели) на този ден, за да се роди новото Слънце.

 

И така Честито Рождество Христово, Весела Коледа и много успехи в личният живот и в blog.bg на всички през Новата година. Наздраве! ... и повече Слънце!

                                                

има повече поводи за весели българи под слънцето!
На Вас-здраве и радости!

Ти го каза. Да бъде!
Когато съм го писал съм имал предвид - весели хора, весело слънце. В трудни времена живеем, но с озлобление и вайкане няма да станат по-лесни.

Точно :)