2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 15582 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 05.03.2010 08:05
През почивните дни изоставих тежката работа, всъщност тя вече е на привършване, и хукнах към планината. Идеята ми беше да избягам от жегата, и всъщност успях. Планината е винаги прохладна, дори през жаркото лято, и винаги красива, ако съумееш да и се насладиш. С един приятел тръгнахме към едно малко познато, но приятно местенцие. "Поленици" е обширна висока тераса върху един хребет, спускащ се на север от билото на планината. Всъщност този хребет е вододела между реките Видима и Черни Осъм. До Поленици се стига по черен горски път тръгващ от кв. Видима, на гр Априлци. Пътят е дълъг и стръмен и се вие цели 15 км преди да стигне равното било. И така предлагам ви няколко снимки, с малък коментар от това пътуване.
Връх Острец и кварталите на гр. Априлци. Пътят лъкатуши дълго по хълмовете и през буковите гори на северните склонове на Балкана.
Пополянките край пътя цъфти Мащерката , едно красиво и благоуханно растение, с чиито изсушени стебла овчарите в планината подправят вкусните си гозби. Поради това му казват още "Овчарска
чубрица.
На изток погледа се спира на начупения профил на връх Мара Гидик. Вкаменената самодива Мара е полегнала с глава на ляво. Според легендите "този връх е нейният дом, нейното дворище". "От там тя с песни посреща слънцето всяка сутрин." Не вярвате ли? И на мене ми звучи невероятно, но това разказвали планинците някога. Може да е невероятно, ала одухотворява планината и ни сближава с нея.
Почти на билото на хребета сме. Насреща е връх Ботев(Юмрукчал)
Е вече сме на билото на хребета. Местността е "Долни поленици" а това са "Марковите откоси". Косил героят сено за стоката си, ала сеното се вкаменило и така стои на балканската поляна. Нека кажем все пак че това са естествени образувания, разсипи на скални зъбери, удивително прави и наравни растояния един от друг, сакаш наистина останки от замаха на гитантска коса.
Кошара на Горни Поленици под вр. Костенурката.
Помните ли тези бели цветчета от пътуването до Деветашката пещера преди два месеца? Тук във високата планина цъфтят едва сега.
А тези са невероятни нали? Пожелавам ви да ги видите на живо!
Слънцето отива на залез, а по тревата край скалите играят духчета. Изглежда нямаме страх един от друг.
Този пък разпалва огъня за да приготвим вечеря.
На фона се редят Кръсците и Купенът. Това са вкаменените снопи на великанът Крали Марко. Накраят е Амбарица, хамбарят с овършаното вече жито. Няма слог народната фантазия. Идва от вечността и отминава в бъдното, сякаш този могъщ гръбнак, протегнат през България, е мост между епохите.
Глог, планина и луна на сутринта.
Здравец и еньовче между скалите край бивака.
Ето това са Поляници, райско кътче под билото на Балкана.
Загинаха две студентки от Хисаря в тежка...
гр. ЕТРОПОЛЕ-вр. СВЕТИ АТАНАС-хижа СТРАЖ...
Косара каза копнежно. Няма да я повтарям:)))
Приказен залез...:)
Споделена красота...
Благодаря...
13.07.2008 09:53