Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2014 13:07 - Да помогнем на бедстващите от наводненията, но... нека видим какво разказват българските легенди за потопа?
Автор: fenor Категория: История   
Прочетен: 2446 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 07.08.2014 13:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Лятото на 2014 се оказа изключително нестандартно като метеорологичен сезон. И макар, че аномалии в климата на нашите ширини се наблюдават вече от няколко години, този път природата надмина себе си. Разбира се територията на България не е единствената засегната от капризите на гневното време. През последните години разрушителни наводнения бяха регистрирани и в Германия, и в Унгария, а непосредствено преди нас подобна трагедия сполетя и съседна Сърбия. Сега за съжаление дойде и нашия ред. За последните месец и половина България бе сполетяна от няколко жестоки наводнениия, предизвикани от извънредни по количество валежи, паднали в определени региони и предизвикали огромни оттоци във водосборните басеини на няколко български реки. Последните случаи във Варна, Бургаско, Добрич, Габрово, и най-вече Бяла Слатина и Мизия, където се разля река Скът ни показаха нещо невиждано до сега. Има  жертви и се очертава истинска драма на загубилите дома си хора. Природата като че ли ни подсказва нещо, но дали сме способни да го схванем.

  Столетия сме живяли сред една природа, рядко и премерено показваща възможностите си. Десетилетия живяхме с представата, че можем да победим природата и да я поставим в клетка. Напоследък осъзнаваме, че това е грешен подход в отношенията, но придобитите навици ни влачат надолу. Изградихме странен и вреден манталитет.  Произвеждаме огромни количества пластмасов и всякакъв друг отпадък и вместо го да събираме осторожно и да го рециклираме, с някакво диво настървение пълним с него крайпътните канавки, горите и долищата и след като хиляди са замърсявали всички възможни кътчета на родината по 364 дни в годината, наиво и детински вярваме, че няколко стотин ентусиасти ще почистят България за един ден. Резултатите са незначителни и временни. Крайно време е да осъзнаем, че ако искаме да оцелеем изпод купищата отпадъци трябва да чистим по 365 дни в годината. Една част от българското население си въобразява, че бедноста, му  дава право да сече безразборно дървесата в безстопанствените гори и вземайки дървесината да изоставя в долините на реки и потоци клоните на похитените дървета. Безхаберието на друга част от обществото, е станало пословично. Умопомрачителният хъс към бързо и лесно натрупване на капитали ни прави слепи и безчуствени към всякакви общочовешки проблеми. Пълното отказване от общовалидните морални норми и незачитане на произтичащите от тях законови правила предназначени да изглаждат противоречията и да разрешават проблемите в обществото, довеждат до драстично натрупване на неразрешени противоречия и ги превръщат постепенно в неразрешими.

Дали промените в климата са резултат от човешка дейност или са следствие на естествени процеси в сложния природен механизъм, нека оставим да обсъждат специалистите. Ние, общество и държава, трябва да осъзнаем, че промените май са факт и се засилват по интензивност. И да започнем да променяме мисленето си. Освен задължителната профилактика на водосборните площи и най вече на речните корита, трябва да се помисли и за избирателност на терените за жилищно застрояване. Ако до сега десетилетия, и дори столетия, сме живяли в сравнително благоприятен климат и сме разполагали селищата и жилищата си ниско край речните корита, защото природата рядко или почти никак не е възпрепятствала такава тенденция, може би е време да осъзнаем, че вече не е така. Не може да си построиш дома си на разливната речна тераса, на метър от спокойното течение, а после да си изненадан, че реката е придошла и го е наводнила и срутила. По скоро трябва да се мисли, че рано или късно такова нещо е възможно и дори неизбежно да се случи.

Между впрочем историята и фолклорът, ако надникнем в тях, подсказват, че вероятно и преди са се случвали такива климатични периоди. Знайно е, че миналите поколения са строили важните и стратегическите пътища високо по склоновете и дори по билата на хълмовете и само там където е било неизбежно са пресичали ниските долини, като са правели на подходящи места високо издигнати и здрави каменни мостове.  Старите поселища са разположени на високите крайречни тераси, а някои високо по хълмовете, на места където не достигат аномалните водни оттоци. Ниските крайречни площи, които са заливани от придошлите при наводнения реки и наторявани от речните наноси са били използвани за ниви. При такова разпределение на терена дори да станат наводнения се губи само сезонния си труд, но домът е невредим, животът и имуществото също.   

Още по интересна информация носят българските фолклорни легенди за потопа. Библията разказва, че човечеството е унищожено почти до крак и въстановено по волята на бога, запазил едно семейство, което да възроди хората на тая земя.

Българските легенди за потопа не са толкова екзотични. Те са по-земни, по-прагматични, а вероятно и по-истински. Легендите на българите разказват че потопът, залял речните долини, но хората се спасили по върховете. На десетки места по българската земя старците от отминалите поколения показвали на децата си скалните венци високо по хълмовете и ги уверявали, че там „до скоро стояли забити в канарата железните халки на които оцелелите от потопа връзвали лодките си”. Справката може да бъде направена в много от етнографските сборници, събрани от фолклористите в старите български селища. Един от най-извесните случаи е преданието за халката на скалният венец „Витата стена” между Севлиево и Габрово.

  Разбира се „халките никой не ги е виждал”  и не знаем дали някога ги е имало, но легендите вървят с поуката „не строй къщата си ниско край реката, защото ще я залее потопът” и тази поука преминавала от поколение в поколение, чак до времето когато забравихме старите легенди и решихме, че сме впрегнали стихиите за наши вечни слуги. Само че май още не сме, пък и едва ли господарлъка е най-добрият похват в поведението ни към тях? Може би трябва да се съобразяваме с природата в някаква степен.

Разказвам тези предания защото са показателни за отношението на нашите прадеди към природните стихии. Тяхна е пословицата, че „водата и огъня са добри слуги, но лоши господари”, споделяна с всеки който забравя да се съобразява със стихийната им природа. Може би е време да си припомним какво са ни оставили поколенията, които са имали свои методи да пренасят информацията и да я правят всеобщо достояние.

А на бедстващите от наводненията всички трябва да помогнем. Кой колкото може, с SMS, с преводи в сметките или труд, защото всички сме хора и всеки може да изпадне в беда, от глупост или от неволя. Пък дано ни дойде ум и как да започнем да избягваме поне тези проблеми, които могат да бъдат избягнати, защото „веднаж кратунка за водица, два пъти.....”




Гласувай:
7



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenor
Категория: Технологии
Прочетен: 454071
Постинги: 45
Коментари: 269
Гласове: 5879
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031