Една приятелка в блога ме попита, защо не се появявям с коментари и не правя нови постинги. Отговарям че не съм ви забравил и това личи по посещенията и гласуването от време на време.Истината е че бях и още съм ангажиран с тежка и изнурителна физическа работа ,която ме изчерпва и душевно. В такива моменти не ми идва настроение за творчество. Все пак нещичко се появи в един момент, само дето не знам дали няма да ви заразя с декадентско настроение. Оставам коментара за вас.

Самота

Пак самотата ме притиска,

и черни мисли ме горят,

душата ми да литне иска

вериги тежки я държат.

Пусто е в душата ми,

днес там витае самота и мрак.

Мисълта обходни пътища чертае,

вдъхновението ме напуска пак.

А терзай ме жаждата да пиша,

Да споделя болки и тъги.

С рой надежди и мечти аз дишам,

реалността коварно ме души.

......................................................

Ведра утрин жадувам,

                                   а тихо,

и безмилостно,

                           мрака тежи !

 

Понякога тези неща са много по-силни и истински. Може би провокират нашето по-жадно аз, зная ли.
Няма да ни заразиш, Фенор, с нищо. Мокър от дъжд бои ли се?:)))
Желая ти лека и спорна работа. А ние сме си тук и чакаме:))

Ето, и аз усмихнато те посрещам!:)))
Всеки има право на своите усещания...
След мрака идва слънцето, все пак:)
Поздрави...усмихнати...:)))

♣ Самота







Когато се почувстваш сам

усещаш себе си като прашинка,

погълната от космоса

изгубена във мрака…



Когато се огледаш сам

и се виждаш сред пустиня –

ти си песъчинка,

изгаряща във нищото…



Потапяш ли се сам

се разтваряш като

кристалче морска сол

в бездната на океана…



Самотата ти е

или смърт,

или невероятна свобода!



Мислиш,че си мъртъв,

но усещаш болка

и никога не си готов

да я поемеш цялата…



А ако си свободен –

защо е тая свобода,

когато си самотен

и обладан от болката?!...

Бих взел за мото последния ти стих. "Защо е тая свобода, когато си обладан от болката?" Самотата е свобода, но примесена с болка. И все пак има я, може би ни е дадена за да оценим хубавото на несвободата на личността вградена в социума. Благодаря ти за чудесния стих-анализ на самотата.:)))

Ей така се чувствам...този стих страхоттно ме описва...не се ли познаваме :)

...мечтателите са си близки! :)

Мечтателите са си близки? Нима си мечтател?
Радвам се най-после намерих сродна душа :)