По средата на зимата,

случайно поспрян
върху самотна пясъчна ивица

ничия земя,

ширнала се между морето и брега,

неусетно ме обземат спомени
за отминали летни дни,

за незабравими
ласки на топло море,

за гальовен бриз в косите.
Но безжалостно ги  разпилява
тъжния крясък на чайките,

рева на яростните вълни,
и  грубият порив на северняка,

запокитил снежинки в лицето ми.

http://www.youtube.com/watch?v=WX4MM3Kjiuc

Толкова ми хареса,че го препратих/линк/ по скайпа на приятели за да го прочетат:)

...вече си мислех ,че никой няма да го оцени. А то всъщност е един малък етюд на сезона, на фона на спомените. Нищо особенно, просто настроение. Много, много здраве на тебе ... и на приятелите ти! :)

Заблуждаваш се!Всеки,който го прочете ми каза,че съм попаднала на една прелест!Това държа да ти го кажа,защото не е мое мнение и се отнася не до мен,а до написаното от теб!А това,че написаното не е забелязано...амиии..:) доста често четя коментарий,само за да оставят такива и допринесат за активността на линка си,та в случая по-добре без коментарий,отколкото с поредна нечия глупост !
Не би отивало на постинга ти!!!:)А между другото,има възможност и за друг прочит на думите ти,който също е много топъл,мъъъничко тъжен,но и с горда осанка:))

Запомних този стих и се върнах да го прочета :)))))))

...да ти благодаря за вниманието. Бъди здрава приятелко, желая ти добро настроение! :)