2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Прочетен: 15538 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 11.08.2009 20:40
Бях десетина дни в Родопа планина и ще ви разкажа за пътуването си. Може би някои от вас са били по тези места, но за тези които не са били надявам се ще бъде интересно. От миналата година съм се заканил да посетя малка известното тракийско култово място - пещерата "Утробата", и това лято още със стъпването в района на Източни Родопи потърсих най прекия път към оная част от долината на р. Арда, където на рида Илиница се намира скалният венец Тангардък кая. Бях се въоръжил със всички, известни ми, описания на пътя до там и се бях приготвил с питане да намеря пътеката към скалният венец и пещерата "Утробата", известна още и като "Вулвата" - все едни такива, мисля си, малко неудобни за разговори с месните жители имена.
Не ми се наложи да прибягвам към сложни и неудобни обяснения. Оказа се че сдружението „Перперикон – Татул” на Проф. Овчаров си бе свършило работата. Още по главния път от Хасково за Кърджали, в дясно, при разклона за селата Костино и Верско, има кафява табела с надпис "Тангърдък кая", която се повтаря при всеки разклон и уверено води всеки запознат с местната топонимия към пътеката за пещерата. Преди с. Костино се отклонихме в ляво и минахме през селцето Каменна глава. След него пътят се спуска към долината на р.Арда, покрай ждрелото на една малка планинска речица. На рида отсреща се вижда скален венец с живописни природни образования редувани от
издълбани в скалата гробници и ниши, дело на човешка ръка от преди повече от 2000 години.
Най-вдясно се виждат няколко скални заслона, игра на природата.
Малко по наляво върху пиедестала на бялата варовикова скала стърчи "Скалната глава", природна образувание от извeтрял ръждивочервен пясъчник
Варовиковата скала е причудливо надупчена, част от отворите може би са остатъци от разрушени скални гробници.
Още по наляво следва група скални ниши, които категорично са дело на човешка ръка, от преди поне 2500 години.
Всъщност така изглежда част от този живописен скален комплекс от пътя:
Родопите са невероятна планина. Макар че човешките поселения на места са на височина над 1000 метра, все пак трудно е да се каже че това е опитомена планина. Усвоеното от човека пространство се редува по впечатляващ начин с гори и диви скални зъбери, неуютни, а понякога и недостъпни за човека, сякаш отредени за друг свят битуващ редом с нашия.
Нататък продължихме по хубав път през долината на Арда, на север, все покрай язовир "Кърджали".
Времето е жегаво и, макар че е ранен предобед, вече ни пронизва желението да се окъпем. Решили сме обаче първо да посетим пещерата, пък тогава да се отдадем на хладните води на язовир "Кърджали". Пътя ни продължава на север през селцата Дъждовница и Пъдарци.
Скоро достигнахме хижа Боровица, а след няколко завоя по нагоре и отбивката, където започва пътеката към "Тангърдък кая" и пещерата "Утробата".
Няма опасност да пропуснеш. Мястото е обозначено с указателна табела край пътя и две обяснителни табла в началото на пътеката. Според тях ни очаква 40 - 50 минути пеш ход по "Пътя на изпитанието" до скалният храм на Великата майка на боговете. Поемаме нагоре. Пътеката върви по горист склон и тук таме излиза на открити терасовидни полянки, където е почти хоризонтална. За отмора са построени хубави беседки, а почти в края, на 300 м. под пещерата, ни посреща екзотичен заслон.
Продължаваме все така нагоре по белокаменната пътека и
скоро над нас се провижда скалният венец "Тангърдък кая". Вертикалната цепнатина на скалата в ляво е отворът на пещерата.
Пътеката лъкатуши все нагоре и скоро ни отвежда покрай три излака - така наричат помаците изворите, над които собственоръчно иззиждат от местен камък, покрити заслони с характерни арковидни отвори.
Тези тук са с правоъгълни отвори, почти като нашите стари кладенци, които месните хора в Стара планина правеха някога.
Засушило се е отдавна, вече втори месец не пада дъжд, два от изворите са пресъхнали, но в този все още извира бистра, чиста родопска вода. Тук няма животни да я замърсят, пък и толкова сме жадни че без колебание си наливаме и пием. Водата е прекрасна.!Има си хас, нали извира изпод "Утробата"? Пък и сме жадни!
"Утробата" е малка естественна пещера. Кухината продължава не повече от 25 метра навътре в скалата. Като че ли наистина последните 2 -2,5 метра са дооформени от човешка ръка, но и това което е сътворила природата и това което е дооформил човекът удивително напомнят вътрешността на женската утроба. В дъното завършва с 50-60 сантиметрова отвесна стена в средата на която е вдълбана малка ямка. Смята се, че това е "Олтарът" , вътрешността на пещерата, където слънчев лъч прониква веднаж в годината - при изгрев в деня на зимното слънцестояне, когато слънцето застава най ниско на южния хоризонт. Този лъч, смятали древните, носи оплодителната сила на Слънцето, която в този ден се предава на майката Земя, и която сила ще роди новият урожай на новата година.
Ето така изглежда отворът на пещерата отвътре.
Побързахме да си тръгнем след като видяхме древното култово място. Древните са обожествявали природните сили и космическите тела. Земата, Слънцето, луната и някои звезди са били персонифицирани . Взаимодействията между тях са били в основата на култа. Вярата им е била тясно свързана с живота. На връщане бързахме, за да се потопим във водите на язовир "Кърджали".
И аз съм във водата, но съм зад фотоапарата разбира се.
Така зъвърши първия ми ден в Родопите. Показах ви някои от прелестите на Родопа планина, но много от тайните спестих. Ще ги усетите когато отидете в тази разкошна планина. Желая ви го!
НОВА ИГРА ЗАВЛАДЯВА БЪЛГАРИЯ. ПЕЧАЛБИ - ...
БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА В БРИТАНСКАТА БИБЛИО...
http://esen.blog.bg/viewpost.php?id=205245
Поздрави!
Приятна вечер !
А по твоя маршрут се разходих с огромно удоволствие. Никога не съм била точно по тези места.
Поздрави! И хубав ден!:)
Благодаря