Някой беше задал подобен въпрос... Използвам този повод защото числото отдавна провокира у мен някои мисли.  Всъщност година от 360 дни не е фиксирана никъде в историческите документи. Както отбелязах в предишният си постер древноегипетската година съдържала 360 активни дни плюс пет празнични. Петте празнични дни в края на годината били посветени на петте Велики божества – Ра, Озирис, Изида, Сет и Птах.  Календарът на египтяните бил слънчев, а знаем че слънчевата година се състои от 365, 25 дни. Това е времето за което Земята прави пълна обиколка около Слънцето. Древните са наблюдавали движението на небесните тела целогодишно, в продължение на хилядолетия, като са отбелязвали и записвали внимателно цикълът на повторение на множество астрономични процеси.

Правили са го всички древни цивилизации, и месопотамските (начиная от шумерите, най-ранната етностна култура по тия места), и египтяните, и протоиндийците, и китайците. Наблюдението са извършвали специални служители към храмовете (жреци астрономи), а резултатите от тяхната дейност са служили освен за целите и задачите на култа (службите на божествата в храмовете), също и на обикновеното население от земеделци и скотовъди, за да съобразяват подходящото време за селскостопанска работа.   Както доказват най-новите изследвания поне едно хилядолетие по рано (към петото, четвъртото хилядолетие пр. Хр.), прецизни астрономически наблюдения посредством специални кръгли каменни и дървени съоръжения(най-късният представител на тоя вид астрономични обсерватории е Стоунхендж) са водили представителите на т. н. Мегалитна култура в Евразия. Още те са отчитали вярно характерните точки на слънчевия кръговрат – равноденствията през пролетта и есента и слънцестоянията през лятото и зимата. На територията на днешна България също са открити останки от тази култура, а находките от Варненският некропол, Караново , Градешница и др. дори са по-ранни от западноевропейските.

Съвсем наскоро беше съобщено, че проведените изследвания върху вкаменелости на мидени черупки отнасят легендарния потоп към акваторията на Черно море през 7-мото хилядолетие пр. Хр.(6030 г. пр. Хр.) Бъдещите изследвания може би ще намерят останките на предпотопната цивилизация дала тласъкът на съвременното развитие на човечеството. 

            “Датирането” в Стария завет (Библията), доколкото се споменават ориентирани към празниците дни, вероятно е дадено съобразно древноеврейският лунен календар.Има сериозни данни че еврейският лунен календар произлиза от един от най старите лунни календари познати в историята – халдейския, документиран още към 2400 г. пр. Хр. При чисто лунните календари началото на всеки месец съвпадало с поредното новолуние и месецът продължавал 29, 5 дни, до следващото новолуние. Лунната годината имала 12 месеца (луният месец е периодът на един пълен лунен цикъл, от новолуние до новолуние), което прави 12 Х 29,5 = 354 дни. При тоя тип календари се акцентува върху фазите на луната. Поради това, че не се съобразяват със сезоните на слънчевата година, те не са пригодни за земеделските народи и се използват най-вече от племена и народи живеещи в пустинята, където звездното небе и луната се наблюдават през по-голямата част от годината и лунните фази са добър ориентир за времето при скитанията на  пустинните номади. Той е много подходящ за скотовъдите, тъй като част от жизнените процеси у животните, например възпроизводителните, са свързани с лунните цикли. Така е и при хората, менструалният цикъл на жената до голяма степен е подчинен на лунните фази. Тоя тип календари са свързани много често със специфични култови практики и по тази причина съпътстват слънчевите календари.  Така в християнските календари понякога са отбелязани със специални знаци фазите на луната. Там където са използвани от земеделски народи е търсен начин да бъдат свързвани със слънчевия календар, като е имало два действащи календара, лунен и слънчев или е използван някой от вариантите на лунно слънчевите календари, където се търси математическа или астрономическа връзка между двата цикъла.

            Споменатото по-горе число 360 е свързано с друго древно наследство.Една от загадките на днешната човешка цивилизация е деленето на кръга на 360⁰, което сме наследили от най-ранните човешки култури и без двоумение използваме до днес. Никой не може да каже кой и защо е разделил кръга на 360⁰, а не на 480⁰ например. Още древните шумери през четвъртото хилядолетие пр. Хр. използват тази ъглова скала. Единственото, което науката казва по въпроса е, че числото 360 се дели точно на всички прости числа, с изключение на 7. То осъществява подходяща връзка между десетичната и дванадесетичната бройни системи, като се дели на 12, също на 10, 15, 18, 20, 24, 30, 36, 40, 60, 90, 120 и т. н.. Това безспорно е така, ала някои учени смятат, че избора на това число е опит да се създаде универсална измерителна система, свързваща измерителните единици за време (брой дни в годината) и пространство (дъгата и хордата на единица ъгъл). Дали за тази цел са изпуснали петте дни в слънчевата година, като божии дни, утежняващи системата, дали са имали предвид една лунна година от 12 месеца по приблизително 30 дни, или да речем някога преди потопа слънчевата година е имала точна бройка 360 дни. Има предположения, че потопът е следствие на падане на масивно космическо тяло върху земята, което би могло да отмести земната орбита. Разбира се това са само догадки, възможно е дори безпочвени, но все пак видно е, че човешката наука не начева от нас, тя не е наченала дори с удивителната промяна на човешкия манталитет осъществен от древногръцките философи след Талес Милетски. Тогава е осъществена просто решителна промяна във философията на науката, като е отхвърлено ирационалното метафизично мислене, и е възприето рационалното материалистично.Което дава решителен тласък за развитие на модерната наука. Все пак трябва да знаем че, една съществена част от фундамента на научното познание за устройството на света е осъществена още в зората на човешкото развитие, когато започват първите опити за целенасочено производство и натрупване на хранителни запаси, което освобождава определен човешки контингент от нуждата да си подсигурява ежедневно насъщния и му дава възможност да погледне света с очите на анализатор.  Така човешкото общество се снабдява с нови удивителни средства за повишаване на продуктивността  на ежедневния труд. Тъй някак се ражда науката.

 

Литература:

 

1. История на нравите, София 2001, изд. ЛИК
2. Времето и календарния проблем, Умленски В. Шкодров В. Запрянова А., София 2005, А И”Марин Дринов.
3. История на календара и хронологията. Селешников С.И., София 1985, Изд. “Наука  иизкуство”
4. Изгубените цивилизации на каменната ера, Ричард Ръдгли, 2006, ИК “Бард”      

Много добър и интересен синтез. В тази връзка би било интересно да се спомене и за древните американски култури. На практика те най-точно са изчислили годината.

Някога, преди много хилядолетия Земята се е въртяла по-бързо. Нищо чудно тогава да е направен календара с 360 дни!? За една обиколка около Слънцето са и трябвали 360 дни ....а сега и трябват около 365.... Много интересна тема!

цифрите 360,12,10,36...и други се употребяват за изчисления при "анатомията" на системите или психосистемите на човека и престъпника(звяра). Пресмятането решава задачата и отговорът е винаги един и същ -666. Тази и други задачи от Библията са коментар за закономерност.

... от дванадесет месеца сме имали календар от ДЕВЕТ месеца с по четеридесет дни и от там са ни останали тези четеридесет дни след раждането и след смъртта -
http://balkan1.blog.bg/photos/93492/original/Devet_edited.JPG
При различните календарни системи месеците са имали различен брой дни -
9х40
10х36
12х30
НО в месеците са влизали ТРИСТА И ШЕСТДЕСЕТ ДНИ.
В края на годината са оставали ПЕТ дни които са били празници НО предполагам че във връзка с приказката за това че всяко чудо е за три дни ПЕТТЕ дни са разпрезелени по тримесечията и на края на годината остава един ден - ЕДНАЖДЕН, омотан от християнството като Игнажден -
http://balkan1.blog.bg/technology/2010/01/18/bylgarskiiat-kalendar.474831